2 окт. 2024 г., 05:53

Размисли

474 0 0

 

Вкуси, вкусът на свободата!

Бавно вдишвай я полека.

Да загърбим ние нищетата,

че нещастие е за човека...

 

Защо ли пък ни бяха дните?

Минало и Бъдеще - въобще!

Да изгоним дявола - злините

в простосмъртно настояще.

 

В моментите живеем тихо,

но моменти всякакви. Уви!

Щастие, тъга и старо вино.

Истината пък ни промени...

 

Колко от това сега е вярно?

Всеки сам за себе си го знае.

Да е чувство леко и приятно.

Благината всеки да познае.

 

Да няма завист, лоши думи.

Да няма болка, страх обиди  

и дано все пак се вразумим.

Слънчицето в души да грее...

 

И трябва ли да има екшън,

и трябва ли да има драма?

И Болка ли? Любов човешка...

А моята е толкова голяма!

 

Какво е човека без друго?

Какъв е човека? Не знам.

Величествен  или влечуго!  

Любов - безбрежен океан...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселин Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...