2 окт. 2024 г., 05:53

Размисли

465 0 0

 

Вкуси, вкусът на свободата!

Бавно вдишвай я полека.

Да загърбим ние нищетата,

че нещастие е за човека...

 

Защо ли пък ни бяха дните?

Минало и Бъдеще - въобще!

Да изгоним дявола - злините

в простосмъртно настояще.

 

В моментите живеем тихо,

но моменти всякакви. Уви!

Щастие, тъга и старо вино.

Истината пък ни промени...

 

Колко от това сега е вярно?

Всеки сам за себе си го знае.

Да е чувство леко и приятно.

Благината всеки да познае.

 

Да няма завист, лоши думи.

Да няма болка, страх обиди  

и дано все пак се вразумим.

Слънчицето в души да грее...

 

И трябва ли да има екшън,

и трябва ли да има драма?

И Болка ли? Любов човешка...

А моята е толкова голяма!

 

Какво е човека без друго?

Какъв е човека? Не знам.

Величествен  или влечуго!  

Любов - безбрежен океан...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселин Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...