2 oct 2024, 5:53

Размисли

467 0 0

 

Вкуси, вкусът на свободата!

Бавно вдишвай я полека.

Да загърбим ние нищетата,

че нещастие е за човека...

 

Защо ли пък ни бяха дните?

Минало и Бъдеще - въобще!

Да изгоним дявола - злините

в простосмъртно настояще.

 

В моментите живеем тихо,

но моменти всякакви. Уви!

Щастие, тъга и старо вино.

Истината пък ни промени...

 

Колко от това сега е вярно?

Всеки сам за себе си го знае.

Да е чувство леко и приятно.

Благината всеки да познае.

 

Да няма завист, лоши думи.

Да няма болка, страх обиди  

и дано все пак се вразумим.

Слънчицето в души да грее...

 

И трябва ли да има екшън,

и трябва ли да има драма?

И Болка ли? Любов човешка...

А моята е толкова голяма!

 

Какво е човека без друго?

Какъв е човека? Не знам.

Величествен  или влечуго!  

Любов - безбрежен океан...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселин Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...