Oct 2, 2024, 5:53 AM

Размисли

462 0 0

 

Вкуси, вкусът на свободата!

Бавно вдишвай я полека.

Да загърбим ние нищетата,

че нещастие е за човека...

 

Защо ли пък ни бяха дните?

Минало и Бъдеще - въобще!

Да изгоним дявола - злините

в простосмъртно настояще.

 

В моментите живеем тихо,

но моменти всякакви. Уви!

Щастие, тъга и старо вино.

Истината пък ни промени...

 

Колко от това сега е вярно?

Всеки сам за себе си го знае.

Да е чувство леко и приятно.

Благината всеки да познае.

 

Да няма завист, лоши думи.

Да няма болка, страх обиди  

и дано все пак се вразумим.

Слънчицето в души да грее...

 

И трябва ли да има екшън,

и трябва ли да има драма?

И Болка ли? Любов човешка...

А моята е толкова голяма!

 

Какво е човека без друго?

Какъв е човека? Не знам.

Величествен  или влечуго!  

Любов - безбрежен океан...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселин Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....