15 февр. 2011 г., 19:42

Размисли от пералното 

  Поэзия
735 0 10

Макар да внушава така хипнотично

телевизионният тумор ,,леля Мария’’,

че нейният магически прах за пране

винаги всичко изпира,

че отстранява упоритите петна и лекета,

едва ли може да отрече,

че мъжете прибират кирливи

                                               своите ризи

в най-долното чекмедже –

за да намират от време на време причина

отново да бъдат момчета.

 

Трябва да има режим ,,центрофуга’’

за криворазбраните човешки съдби...

Или поне да ги скриват

                           зад плътни пердета.

Добре, че някои избързват напред

и се връщат, за да ни кажат

                                                                                      докъде ще докретаме.

 

И макар да придирят жените (и с право),

че мъжете обичат само хаоса и секса,

знаят, че нищо не е толкова зле,

щом не замръкват самотни до печката.

 

Трябва да има бутон за изплакване –

на хроничните хорски тъги и болежки;

животът е чума, с един изход – летален.

А на белобрадия да му имаш и смешките.

© Константин Дренски Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??