15.02.2011 г., 19:42

Размисли от пералното

902 0 10

Макар да внушава така хипнотично

телевизионният тумор ,,леля Мария’’,

че нейният магически прах за пране

винаги всичко изпира,

че отстранява упоритите петна и лекета,

едва ли може да отрече,

че мъжете прибират кирливи

                                               своите ризи

в най-долното чекмедже –

за да намират от време на време причина

отново да бъдат момчета.

 

Трябва да има режим ,,центрофуга’’

за криворазбраните човешки съдби...

Или поне да ги скриват

                           зад плътни пердета.

Добре, че някои избързват напред

и се връщат, за да ни кажат

                                                                                      докъде ще докретаме.

 

И макар да придирят жените (и с право),

че мъжете обичат само хаоса и секса,

знаят, че нищо не е толкова зле,

щом не замръкват самотни до печката.

 

Трябва да има бутон за изплакване –

на хроничните хорски тъги и болежки;

животът е чума, с един изход – летален.

А на белобрадия да му имаш и смешките.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Дренски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...