17 нояб. 2014 г., 18:26

Размисли по време на циганско лято

1.4K 1 9

 

РАЗМИСЛИ ПО ВРЕМЕ НА ЦИГАНСКО ЛЯТО

 

В зряла есен бистра ручейна водица пия,

люляци се къпят в нея и на люляци мирише,

и кошутена сълза потрепва във водата синя,

във душата ми се шмугва скришом.

 

Вятърът изважда листопадна песнопойка,

песни падат и щастливи, и ранени.

Есен е. А земята сякаш пак се ражда

с чистия разум, че е за последно.

 

Но нехае и празнува, съща луда-лудетина,

мята пъстроцветните си крехки дрешки,

стъпва с изящни нозе в златоткани килими,

циганско слънце я гали и нежно, и грешно.

 

Нека хиляди часовници – и пясъчни, и механични,

смятат минутите с тяхното древно сметало.

Вечно е времето, когато сес обичаме,

а безвремие – всичко останало.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Красиво!
  • "Нека хиляди часовници – и пясъчни, и механични,
    смятат минутите с тяхното древно сметало.
    Вечно е времето, когато се обичаме,
    а безвремие – всичко останало."
    -------------------------------------------------------------
    Много образен, оптимистичен стих,
    който съдържа красиво и мъдро послание,
    сътворен със завидно поетично майсторство!
    Уникални и много сполучливи метафори!
    Поздрави и от мен!
  • Стихът ти носи много красота и позитивизъм!
  • Красив роман е Есента, написан без начало и без край...
    Много е хубаво!
  • Красиво суматорно заключение-финал, с обобщаващ замах, Ангеле!:

    "Нека хиляди часовници – и пясъчни, и механични,
    смятат минутите с тяхното древно сметало.
    Вечно е времето, когато се обичаме,
    а безвремие – всичко останало."

    Много ми хареса, както и цялото стихотворение, имащо животрептящо излъчване!
    Поздравление и най-висока оценка!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...