Размисли по време на циганско лято
|
РАЗМИСЛИ ПО ВРЕМЕ НА ЦИГАНСКО ЛЯТО
В зряла есен бистра ручейна водица пия, люляци се къпят в нея и на люляци мирише, и кошутена сълза потрепва във водата синя, във душата ми се шмугва скришом.
Вятърът изважда листопадна песнопойка, песни падат и щастливи, и ранени. Есен е. А земята сякаш пак се ражда с чистия разум, че е за последно.
Но нехае и празнува, съща луда-лудетина, мята пъстроцветните си крехки дрешки, стъпва с изящни нозе в златоткани килими, циганско слънце я гали и нежно, и грешно.
Нека хиляди часовници – и пясъчни, и механични, смятат минутите с тяхното древно сметало. Вечно е времето, когато сес обичаме, а безвремие – всичко останало.
|
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
