Nov 17, 2014, 6:26 PM

Размисли по време на циганско лято

  Poetry
1.4K 1 9

 

РАЗМИСЛИ ПО ВРЕМЕ НА ЦИГАНСКО ЛЯТО

 

В зряла есен бистра ручейна водица пия,

люляци се къпят в нея и на люляци мирише,

и кошутена сълза потрепва във водата синя,

във душата ми се шмугва скришом.

 

Вятърът изважда листопадна песнопойка,

песни падат и щастливи, и ранени.

Есен е. А земята сякаш пак се ражда

с чистия разум, че е за последно.

 

Но нехае и празнува, съща луда-лудетина,

мята пъстроцветните си крехки дрешки,

стъпва с изящни нозе в златоткани килими,

циганско слънце я гали и нежно, и грешно.

 

Нека хиляди часовници – и пясъчни, и механични,

смятат минутите с тяхното древно сметало.

Вечно е времето, когато сес обичаме,

а безвремие – всичко останало.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Красиво!
  • "Нека хиляди часовници – и пясъчни, и механични,
    смятат минутите с тяхното древно сметало.
    Вечно е времето, когато се обичаме,
    а безвремие – всичко останало."
    -------------------------------------------------------------
    Много образен, оптимистичен стих,
    който съдържа красиво и мъдро послание,
    сътворен със завидно поетично майсторство!
    Уникални и много сполучливи метафори!
    Поздрави и от мен!
  • Стихът ти носи много красота и позитивизъм!
  • Красив роман е Есента, написан без начало и без край...
    Много е хубаво!
  • Красиво суматорно заключение-финал, с обобщаващ замах, Ангеле!:

    "Нека хиляди часовници – и пясъчни, и механични,
    смятат минутите с тяхното древно сметало.
    Вечно е времето, когато се обичаме,
    а безвремие – всичко останало."

    Много ми хареса, както и цялото стихотворение, имащо животрептящо излъчване!
    Поздравление и най-висока оценка!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...