17 nov 2014, 18:26

Размисли по време на циганско лято

  Poesía
1.4K 1 9

 

РАЗМИСЛИ ПО ВРЕМЕ НА ЦИГАНСКО ЛЯТО

 

В зряла есен бистра ручейна водица пия,

люляци се къпят в нея и на люляци мирише,

и кошутена сълза потрепва във водата синя,

във душата ми се шмугва скришом.

 

Вятърът изважда листопадна песнопойка,

песни падат и щастливи, и ранени.

Есен е. А земята сякаш пак се ражда

с чистия разум, че е за последно.

 

Но нехае и празнува, съща луда-лудетина,

мята пъстроцветните си крехки дрешки,

стъпва с изящни нозе в златоткани килими,

циганско слънце я гали и нежно, и грешно.

 

Нека хиляди часовници – и пясъчни, и механични,

смятат минутите с тяхното древно сметало.

Вечно е времето, когато сес обичаме,

а безвремие – всичко останало.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Красиво!
  • "Нека хиляди часовници – и пясъчни, и механични,
    смятат минутите с тяхното древно сметало.
    Вечно е времето, когато се обичаме,
    а безвремие – всичко останало."
    -------------------------------------------------------------
    Много образен, оптимистичен стих,
    който съдържа красиво и мъдро послание,
    сътворен със завидно поетично майсторство!
    Уникални и много сполучливи метафори!
    Поздрави и от мен!
  • Стихът ти носи много красота и позитивизъм!
  • Красив роман е Есента, написан без начало и без край...
    Много е хубаво!
  • Красиво суматорно заключение-финал, с обобщаващ замах, Ангеле!:

    "Нека хиляди часовници – и пясъчни, и механични,
    смятат минутите с тяхното древно сметало.
    Вечно е времето, когато се обичаме,
    а безвремие – всичко останало."

    Много ми хареса, както и цялото стихотворение, имащо животрептящо излъчване!
    Поздравление и най-висока оценка!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...