РАЗМИСЛИ ПО ВРЕМЕ НА ЦИГАНСКО ЛЯТО
В зряла есен бистра ручейна водица пия,
люляци се къпят в нея и на люляци мирише,
и кошутена сълза потрепва във водата синя,
във душата ми се шмугва скришом.
Вятърът изважда листопадна песнопойка,
песни падат и щастливи, и ранени.
Есен е. А земята сякаш пак се ражда
с чистия разум, че е за последно.
Но нехае и празнува, съща луда-лудетина,
мята пъстроцветните си крехки дрешки,
стъпва с изящни нозе в златоткани килими, ...