4 дек. 2014 г., 18:18

Размисли посред нощ

877 0 3

Унасям се

в музика на  шумолящо одеало. Танцувам семпло със клепачи. Играя шахмат със черно бели фигури на нощта и обличам дрехи на сънища с история. Сърцето ми говори  си с Луната и не ми дава да заспя. А душата ми, горката, по-сама не е била.      

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силвия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Няма защо да ми благодариш, защото забравих да ти поставя оценката, понеже съм много разсеян. Важното е, че все пак си спомних!
  • Държи ни истински,!
    Благодаря, Младен!
  • Самотата ни буди навсякъде!

    Харесах!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...