Dec 4, 2014, 6:18 PM

Размисли посред нощ 

  Poetry » Love
576 0 3

Унасям се

в музика на 
шумолящо одеало.
Танцувам семпло
със клепачи.
Играя шахмат
със черно бели
фигури на нощта
и обличам дрехи
на сънища
с история.
Сърцето ми говори 
си с Луната
и не ми дава
да заспя.
А душата ми, горката,
по-сама не е била.
 
 
 

© Силвия All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Няма защо да ми благодариш, защото забравих да ти поставя оценката, понеже съм много разсеян. Важното е, че все пак си спомних!
  • Държи ни истински,!
    Благодаря, Младен!
  • Самотата ни буди навсякъде!

    Харесах!
Random works
: ??:??