Размисли преди сън

8 авг. 2012 г., 15:38

Поэзия » Другая

477 0 3

Съдбата понякога зла е - наказва,

че нейните знаци въобще не разбираме,

че чуваме трудно какво тя ни казва

и често със нея напук се препираме.

Уж спазваме всички закони човешки,

живеем прилично и кротко, и тихо,

а някак затъваме в глупави грешки

и после греха си изкупваме в стихове.

Нормално е, мислим, да лъжем по малко.

Ей тъй за добро, дори без причина.

Но тези лъжи се трупат и жалко,

че този път някак не ни се размина...

А кой не е мамил, злорадствал, завиждал,

такъв ако има – светец ще е значи...

Със просто око даже ясно се вижда,

че пълен светът е навред с изнудвачи.

Лентяите много, кръшкачите също,

и интриганти дал Господ мнозина,

а честните люде – рядкост са всъщност.

Аз лично познавам най-много дузина.

Затуй да престанем най-строго да съдим

съседи, роднини, познати и други,

критични към себе си първо да бъдем,

а не от Съдбата да просим услуги...

valerqn (Валентин Хаджиев)

2016-01-02T21:24:41+02:00

Страхотно!
kampanula (Татяна)

2012-08-08T16:53:07+03:00

Щастливка си, мила Нина, доста са честните хора, които лично познаваш! Но си и до болка права, че първо себе си трябва да съдим. Поздрави за позицията и за стиха!
rozza (Радка Миндова)

2012-08-08T16:02:37+03:00

Нека сме човеци преди всичко. Хареса ми!