Съдбата понякога зла е - наказва,
че нейните знаци въобще не разбираме,
че чуваме трудно какво тя ни казва
и често със нея напук се препираме.
Уж спазваме всички закони човешки,
живеем прилично и кротко, и тихо,
а някак затъваме в глупави грешки
и после греха си изкупваме в стихове.
Нормално е, мислим, да лъжем по малко.
Ей тъй за добро, дори без причина.
Но тези лъжи се трупат и жалко,
че този път някак не ни се размина... ...