Размисли преди сън
Съдбата понякога зла е - наказва,
че нейните знаци въобще не разбираме,
че чуваме трудно какво тя ни казва
и често със нея напук се препираме.
Уж спазваме всички закони човешки,
живеем прилично и кротко, и тихо,
а някак затъваме в глупави грешки
и после греха си изкупваме в стихове.
Нормално е, мислим, да лъжем по малко.
Ей тъй за добро, дори без причина.
Но тези лъжи се трупат и жалко,
че този път някак не ни се размина...
А кой не е мамил, злорадствал, завиждал,
такъв ако има – светец ще е значи...
Със просто око даже ясно се вижда,
че пълен светът е навред с изнудвачи.
Лентяите много, кръшкачите също,
и интриганти дал Господ мнозина,
а честните люде – рядкост са всъщност.
Аз лично познавам най-много дузина.
Затуй да престанем най-строго да съдим
съседи, роднини, познати и други,
критични към себе си първо да бъдем,
а не от Съдбата да просим услуги...
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Но си и до болка права, че първо себе си трябва да съдим. Поздрави за позицията и за стиха!
