15 нояб. 2012 г., 13:54

Размисли в Бандер Аббас

471 0 0

Аз тука сякаш съм заточен...
О, по-самотен
 до днес не съм бил.
И времето ми
 така се проточи,
в затвор съм,
 сякаш съм убил!

Но никой не ми е виновен...
По своя воля дойдох...
И съм тук!
Не искам да съм голословен,
присъда си подписах аз!
Не някой друг!

Аз тук съм спрял,
живея с чужди нрави,
с народ далечен,
съвсем непознат...
По-иначе се всичко
тука прави.
Не срещам тука
своя брат!

Макар че тук съм
 доброволно
и търся предпоставки
 за живот,
за мене всичко туй
 изглежда болно,
та аз съм само
 със един живот!

О, аз съм вече на години,
не мога да си върна младостта!
Във лутане света преминах,
пропуснах в лутането същността!


Макар добре, че ме приеха!
Но винаги аз тука ще съм чужд!
Най близките
с гурбета ми отнеха,
а сред приятели
сега съм уж!
 16.08.2006г. Бандер Аббас-Иран

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...