15.11.2012 г., 13:54

Размисли в Бандер Аббас

466 0 0

Аз тука сякаш съм заточен...
О, по-самотен
 до днес не съм бил.
И времето ми
 така се проточи,
в затвор съм,
 сякаш съм убил!

Но никой не ми е виновен...
По своя воля дойдох...
И съм тук!
Не искам да съм голословен,
присъда си подписах аз!
Не някой друг!

Аз тук съм спрял,
живея с чужди нрави,
с народ далечен,
съвсем непознат...
По-иначе се всичко
тука прави.
Не срещам тука
своя брат!

Макар че тук съм
 доброволно
и търся предпоставки
 за живот,
за мене всичко туй
 изглежда болно,
та аз съм само
 със един живот!

О, аз съм вече на години,
не мога да си върна младостта!
Във лутане света преминах,
пропуснах в лутането същността!


Макар добре, че ме приеха!
Но винаги аз тука ще съм чужд!
Най близките
с гурбета ми отнеха,
а сред приятели
сега съм уж!
 16.08.2006г. Бандер Аббас-Иран

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...