3 нояб. 2015 г., 22:42

Размисли за живота 

  Поэзия » Философская
1091 0 2

Като пролетна буря
ме подхвърля животът
разпилява мечтите ми
като шепа листа
раздухва илюзиите ми
раздвижва кръвта ми
но и ме смразява 
дълбоко
захвърля ме в ъгъла
на най-дълбоките ми страхове
изтощава ме от емоции
с топлите си вечери
таящи обещания за лято
които невинаги се сбъдват
дава ми надежда за слънце
и си я взима обратно
с хладни устни целува страните ми
докосва сърцето ми
с дъждовни пръсти
влива се в душата ми
като пълноводна река приижда у мен
мислите ми помита
и руква изпод клепачите
разлива се във вените ми
в косите ми
на тънки сребърни поточета
и изсича брегове
като белези от усмивки
край устните

© Зорница Станчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Животът е това, което ни се случва, докато мечтаем и се надяваме.
    Харесах стиха ти, поздрави!
  • Важно е да мислиш,
    да не падаш духом,
    да повярваш в себе си,
    да вървиш напред...
Предложения
: ??:??