Размисли за живота

Nov 3, 2015, 10:42 PM

Poetry » Phylosophy

766 0 2

Като пролетна буря
ме подхвърля животът
разпилява мечтите ми
като шепа листа
раздухва илюзиите ми
раздвижва кръвта ми
но и ме смразява
дълбоко
захвърля ме в ъгъла
на най-дълбоките ми страхове
изтощава ме от емоции
с топлите си вечери
таящи обещания за лято
които невинаги се сбъдват
дава ми надежда за слънце
и си я взима обратно
с хладни устни целува страните ми
докосва сърцето ми
с дъждовни пръсти
влива се в душата ми
като пълноводна река приижда у мен
мислите ми помита
и руква изпод клепачите
разлива се във вените ми
в косите ми
на тънки сребърни поточета
и изсича брегове
като белези от усмивки
край устните

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

yogimax (Василена Т)

2015-11-04T17:34:33+02:00

Животът е това, което ни се случва, докато мечтаем и се надяваме.
Харесах стиха ти, поздрави!
Valgerh1 (Вал Герх)

2015-11-04T01:17:07+02:00

Важно е да мислиш,
да не падаш духом,
да повярваш в себе си,
да вървиш напред...