16 нояб. 2020 г., 01:11  

Повече от всяко междуметие

599 6 11

Не съм самотна, просто съм сама.
Беседвам си със собствените мисли.
Не зная кой и как ме е орисал
от люлката до твърдия комат,
но нямам ни потребността от хора
и нито се усещам изоставена.
Аз просто съм си толкова достатъчна, 
че всичко друго би дошло отгоре.

 

Усеща се от погледа ти жал
(а може би умерено притворство).
Но вместо този разговор престорен,
да бе до мен за малко помълчал.
Приятел в тишината се познава. 
Тя, повече от всяко междуметие,
е топла, търпелива и премерена...
А други нека с думи се раняват.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Миглена Миткова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Творческата личност има потребност от уединение... От достатъчно време да бъде сама със себе си. Дори не мисля, че има връзка с това дали е интроверт или екстраверт, а само с творческия потенциал. Поздравления за тази творба, Меги!
  • Цели двама се припознаха, но не се знае в кой смисъл на думата
  • Благодаря ви!
    Истината е, че това по-скоро е автобиографично произведение, но ще бъде достатъчно удовлетворително за мен ако някой се припознае.
  • Напълно те разбирам. Някой беше казал: Когато съм сам, никога не скучая. Случва се да скучая, само когато съм с хора, единствено тогава. Съвсем нормално е според мен. Ненормалното е, да ти е скучно винаги, когато си сам. Толкова скучен, че чак и на себе си е скучен

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...