Повече от всяко междуметие
Не съм самотна, просто съм сама.
Беседвам си със собствените мисли.
Не зная кой и как ме е орисал
от люлката до твърдия комат,
но нямам ни потребността от хора
и нито се усещам изоставена.
Аз просто съм си толкова достатъчна,
че всичко друго би дошло отгоре.
Усеща се от погледа ти жал
(а може би умерено притворство).
Но вместо този разговор престорен,
да бе до мен за малко помълчал.
Приятел в тишината се познава.
Тя, повече от всяко междуметие,
е топла, търпелива и премерена...
А други нека с думи се раняват.
© Миглена Миткова All rights reserved.
