Не съм самотна, просто съм сама.
Беседвам си със собствените мисли.
Не зная кой и как ме е орисал
от люлката до твърдия комат,
но нямам ни потребността от хора
и нито се усещам изоставена.
Аз просто съм си толкова достатъчна,
че всичко друго би дошло отгоре.
Усеща се от погледа ти жал
(а може би умерено притворство).
Но вместо този разговор престорен,
да бе до мен за малко помълчал. ...