14 янв. 2008 г., 11:36

Размисъл

1K 0 5
Всъщност наистина има за какво да се живее -
като се замислиш - я се влюбиш, я видиш нещо красиво.
Но на мен като че ли нито ми се смее, нито ми се пее.
Всичко някак си е постоянно, неизменно сиво.

Не се мъчете да ме разнообразите. Няма смисъл.
аз не съм от веселите, непринудените хора.
Не страдам от самочувствие, нито от прекалена мисъл
не мога да помогна, не ставам за опора.

За талант да не говорим, той не е за всеки.
Аз не мога да пия кафе, нямам пари.
Талантът, който го има, отваря аптеки,
а не рони постоянно жалки сълзи.
 


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Явор Перфанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...