Размисъл

Винаги ще има утре,

винаги ще има ден!

Миг във който уморен

ще се спреш и ще поемеш

дъх с пресъхнала уста.

Не, това не е игра!

Сред интриги и комплоти

уважавай ти живота!

Хубаво е да си жив!

Че на някого си крив,

въобще да ти не пука!

Всичко лошо на боклука!

А Вселената мълчи.

Гледа с хиляди очи

как се гърчиш от умора.

Ще избягаш от затвора,

ще опиташ свободата,

много ще ти загорчи!

Ще се гърчиш! Ще боли!

И ще бъдеш сам до края.

Тук е Адът, тук е Раят,

тук на грешната земя!

Но виновна ли е тя

за безпътните души?

Нека Господ да прости

греховете ни предишни!

Не, не са били излишни!

Всеки грях си има време,

Господ своето ще вземе,

а дали ще ни прости

неговият син? Уви!

Там, на кръста изоставен,

от приятели забравен,

той обрече се на нас!

Вярваше ни и сгреши!

Кой сега ще утеши

хиляди души безпътни

като сенките безплътни,

лутащи се във мъглата?

Та това ли е отплата

за отминалите дни?

Зная, че ще загорчи

истината. Но не зная

как ли ще е там, на края,

в който грохнал от живота

бавно сваляш ти хомота.

Своя път си извървял

и часовникът е спрял.

Ще поискаш ли отсрочка?

Съжалявам! Ресто! Точка!

Без молби и без активи

вземаш своите пасиви

и минаваш във архива,

но надеждата е жива!

Ти не можеш да си вечен!

Винаги ще си обречен

на живот и след смъртта.

Ще е жива паметта!

Тялото ти ще изгние,

някой все ще го зарие

и положи във земята.

И това ще е отплата

за изгубеното време.

Внеки своя дял ще вземе!

1995г.