Aug 24, 2017, 9:17 AM

Размисъл

  Poetry » Love
1.2K 1 0

        Размисъл

 

Винаги ще има утре,

винаги ще има ден!

Миг във който уморен

ще се спреш и ще поемеш

дъх с пресъхнала уста.

Не, това не е игра!

Сред интриги и комплоти

уважавай ти живота!

Хубаво е да си жив!

Че на някого си крив,

въобще да ти не пука!

Всичко лошо на боклука!

А Вселената мълчи.

Гледа с хиляди очи

как се гърчиш от умора.

Ще избягаш от затвора,

ще опиташ свободата,

много ще ти загорчи!

Ще се гърчиш! Ще боли!

И ще бъдеш сам до края.

Тук е Адът, тук е Раят,

тук на грешната земя!

Но виновна ли е тя

за безпътните души?

Нека Господ да прости

греховете ни предишни!

Не, не са били излишни!

Всеки грях си има време,

Господ своето ще вземе,

а дали ще ни прости

неговият син? Уви!

Там, на кръста изоставен,

от приятели забравен,

той обрече се на нас!

Вярваше ни и сгреши!

Кой сега ще утеши

хиляди души безпътни

като сенките безплътни,

лутащи се във мъглата?

Та това ли е отплата

за отминалите дни?

Зная, че ще загорчи

истината. Но не зная

как ли ще е там, на края,

в който грохнал от живота

бавно сваляш ти хомота.

Своя път си извървял

и часовникът е спрял.

Ще поискаш ли отсрочка?

Съжалявам! Ресто! Точка!

Без молби и без активи

вземаш своите пасиви

и минаваш във архива,

но надеждата е жива!

Ти не можеш да си вечен!

Винаги ще си обречен

на живот и след смъртта.

Ще е жива паметта!

Тялото ти ще изгние,

някой все ще го зарие

и положи във земята.

И това ще е отплата

за изгубеното време.

Внеки своя дял ще вземе!

 

1995г.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...