Anita765 (Ани Монева)
296 11762
27 февр. 2011 г., 20:33

Размяна 

  Поэзия » Другая
1087 0 18

                                       “Денят се ражда от следа.

                                         Или от думите за сбогом.”

                                                                         Пламен Парнарев

 

 

Сутрин е. Рано. Зората разпуква.

Тръгва да рови в некосени треви.

Скитникът в мене се буди и хуква.

Бяга от сенките нощни в нови следи.

 

Търси стъпки, дълго да топлят,

като обувки, калени във сняг.

Цяла нощ нещо отляво е чоплило,

в утрото диря път и време за смях.

 

Зелено е. Денем. Тревата стърчи.

Всяка следа е дума, която засища

глада от подхвърлени нощни трохи.

Ситост в очите слънчево плисва.

 

Ражда се щастие, тръгва към залез.

Няма пътища с край в хоризонта.

Вървя нестинарски. Въглени палят

дълго в червено небето и помнят.

 

Индиго е. Нощем. Луната мълчи.

Дневни следи носят екот от думи,

които драскат и оставят резки.

“Сбогом” осъмва в прашните друми.

 

 

© Ани Монева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "Ситост в очите слънчево плисва."...
    И не само!
    Благодаря, скъпа Ани!!!

  • "Зелено е. Денем. Тревата стърчи.

    Всяка следа е дума, която засища

    глада от подхвърлени нощни трохи.

    Ситост в очите слънчево плисва."

    Уютно ми стана.И топло и светло


  • Освен "въглените" и за нас, читателите има образи, които да запомним.Поздрави.Wali/Виолета Томова/
  • Честит Празник, мила Ани!
    бъди здрава и щастлива, сърдечно
    ти пожелавам светли пролетни дни...с обич.
  • "Щастието се ражда, тръгва към залез, но... зората пак ще разпукне". Честит 8-ми март!
  • Харесах!
    Поздрави, Ани!
  • Красиво!
    Хубав е твоят ден! Тъжен.......
    Хареса ми!
  • Браво на поетесата, разкодирала символната поезия на извънземното, провокирало стиха.
  • Благодаря на всички, спрели се при мен.
    Благодаря на Пламен Парнарев за вдъхновяващата поезия. Поезия от различни измерения, която е наситена с мъдрост, дълбочина и изключителна находчивост при използването на метафорите, които са рядко красиви, въздействащи и предизвикващи мисъл. А какво е поезия над която да не се замислиш, в която да не се огледаш и да не премине през теб като тръпка...
  • Поздрави за силния и хубав стих. Ани!!!
  • "Всяка следа е дума, която засища
    глада от подхвърлени нощни трохи.
    Ситост в очите слънчево плисва."

    !!!
  • Търси стъпки, дълго да топлят,

    Близко ми е!Хубав стих!
  • Харесвам ги тия скиталчества,странства....така познато!
    Поздрави,Ани!Моята душа е доволна от прочита
  • браво
  • Стига му на скитника да се приюти в такъв стих...
    Ани***
  • Много красота!
  • великолепно стихотворение, Ани...
    още като прочетох мотото, разбрах...уникален
    стих се е родил...сърдечно те, прегръщам...с обич.
  • Прекрасно ми е тук, Ани! Благодаря!
Предложения
: ??:??