И какво като си ме обичал,

и какво като си изгорял?

А мойта обич беше малка,

правеше се, че не си видял.

И какво като си бил до мен,

и какво като на мене си държал?

Аз ти дадох всичко свято,

а ти на мен – ножът овехтял.

Казваш, всичко съм била за теб,

твойта радост, светът ти побелял.

А ти за мен бе диханието свежо,

поривът на живота осиротял.

Всичко значи много,

а не от сивотата дял.

Нощта душата ми обгърна,

но ти не си видял.

Че сбогом казах ти набързо,

така и не си разбрал.

Но сега ме няма,

а ти си сам и онемял,

стоиш с поглед жален и следиш ме,

оплакващ живота посивял.