2 окт. 2024 г., 12:53

Размяна

641 2 3

"Без теб днешните вълнения ще бъдат като мъртва кожа от вчерашните"

Amelie from Montmartre

 

Вземи ме за изпът. Товар излишен,

баласта в светлия ти инак трюм.

Аз нямам нищо вече от предишното,

ни младост, нито сексапил, ни ум.

 

И натежах от прекомерното раздаване 

на смисъла на съществуването ми.

От приликата ми със мен остана само

един удавник в собствено бленуване.

 

И твърде вероятно е да нямам залък,

да ти подам, когато огладнееш.

И много е възможно от света ми малък

магично-щедрият ти свят да обеднее,

 

но обещавам:

 

До края на пътуването ти ще бъда камък,

с който любовта ни да тежи на място!

 

А тръгне ли животът ти към своя заник,

да мога и едничък още слънчев ден

да ти даря - без капка колебание

изхвърлила бих в алчни дълбини баласта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Донова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...