2 окт. 2024 г., 12:53

Размяна

660 2 3

"Без теб днешните вълнения ще бъдат като мъртва кожа от вчерашните"

Amelie from Montmartre

 

Вземи ме за изпът. Товар излишен,

баласта в светлия ти инак трюм.

Аз нямам нищо вече от предишното,

ни младост, нито сексапил, ни ум.

 

И натежах от прекомерното раздаване 

на смисъла на съществуването ми.

От приликата ми със мен остана само

един удавник в собствено бленуване.

 

И твърде вероятно е да нямам залък,

да ти подам, когато огладнееш.

И много е възможно от света ми малък

магично-щедрият ти свят да обеднее,

 

но обещавам:

 

До края на пътуването ти ще бъда камък,

с който любовта ни да тежи на място!

 

А тръгне ли животът ти към своя заник,

да мога и едничък още слънчев ден

да ти даря - без капка колебание

изхвърлила бих в алчни дълбини баласта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Донова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...