2.10.2024 г., 12:53

Размяна

638 2 3

"Без теб днешните вълнения ще бъдат като мъртва кожа от вчерашните"

Amelie from Montmartre

 

Вземи ме за изпът. Товар излишен,

баласта в светлия ти инак трюм.

Аз нямам нищо вече от предишното,

ни младост, нито сексапил, ни ум.

 

И натежах от прекомерното раздаване 

на смисъла на съществуването ми.

От приликата ми със мен остана само

един удавник в собствено бленуване.

 

И твърде вероятно е да нямам залък,

да ти подам, когато огладнееш.

И много е възможно от света ми малък

магично-щедрият ти свят да обеднее,

 

но обещавам:

 

До края на пътуването ти ще бъда камък,

с който любовта ни да тежи на място!

 

А тръгне ли животът ти към своя заник,

да мога и едничък още слънчев ден

да ти даря - без капка колебание

изхвърлила бих в алчни дълбини баласта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Донова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...