2.10.2024 г., 12:53

Размяна

663 2 3

"Без теб днешните вълнения ще бъдат като мъртва кожа от вчерашните"

Amelie from Montmartre

 

Вземи ме за изпът. Товар излишен,

баласта в светлия ти инак трюм.

Аз нямам нищо вече от предишното,

ни младост, нито сексапил, ни ум.

 

И натежах от прекомерното раздаване 

на смисъла на съществуването ми.

От приликата ми със мен остана само

един удавник в собствено бленуване.

 

И твърде вероятно е да нямам залък,

да ти подам, когато огладнееш.

И много е възможно от света ми малък

магично-щедрият ти свят да обеднее,

 

но обещавам:

 

До края на пътуването ти ще бъда камък,

с който любовта ни да тежи на място!

 

А тръгне ли животът ти към своя заник,

да мога и едничък още слънчев ден

да ти даря - без капка колебание

изхвърлила бих в алчни дълбини баласта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Донова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...