"Без теб днешните вълнения ще бъдат като мъртва кожа от вчерашните"
Amelie from Montmartre
Вземи ме за изпът. Товар излишен,
баласта в светлия ти инак трюм.
Аз нямам нищо вече от предишното,
ни младост, нито сексапил, ни ум.
И натежах от прекомерното раздаване
на смисъла на съществуването ми.
От приликата ми със мен остана само
един удавник в собствено бленуване.
И твърде вероятно е да нямам залък,
да ти подам, когато огладнееш.
И много е възможно от света ми малък
магично-щедрият ти свят да обеднее,
но обещавам:
До края на пътуването ти ще бъда камък,
с който любовта ни да тежи на място!
А тръгне ли животът ти към своя заник,
да мога и едничък още слънчев ден
да ти даря - без капка колебание
изхвърлила бих в алчни дълбини баласта.
© Таня Донова Всички права запазени