Oct 2, 2024, 12:53 PM

Размяна

  Poetry
637 2 3

"Без теб днешните вълнения ще бъдат като мъртва кожа от вчерашните"

Amelie from Montmartre

 

Вземи ме за изпът. Товар излишен,

баласта в светлия ти инак трюм.

Аз нямам нищо вече от предишното,

ни младост, нито сексапил, ни ум.

 

И натежах от прекомерното раздаване 

на смисъла на съществуването ми.

От приликата ми със мен остана само

един удавник в собствено бленуване.

 

И твърде вероятно е да нямам залък,

да ти подам, когато огладнееш.

И много е възможно от света ми малък

магично-щедрият ти свят да обеднее,

 

но обещавам:

 

До края на пътуването ти ще бъда камък,

с който любовта ни да тежи на място!

 

А тръгне ли животът ти към своя заник,

да мога и едничък още слънчев ден

да ти даря - без капка колебание

изхвърлила бих в алчни дълбини баласта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Донова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...