Разпазарено
Бе вперил в мен поглед с очи изумрудени.
В ръката му пура димеше...
Търговец на каузи вече изгубени,
по дяволски нагло твърдеше:
"Този свят е затънал във блато дълбоко,
предлагам ти щедрост с охота -
достойна за душата ти цена висока,
и за мечтите - куп банкноти.
Стисни ръката ми, да сключим сделка, друже,
ти крак не сгъваш пред олтара...
В замяна искам само кротко да ми служиш -
какво днес значат чест и вяра..."
Без излишни гримаси и чупки във кръста,
без капчица жлъч и омраза,
и без да размахвам заканително пръсти,
съвсем по човешки му казах:
Не става, проклетнико, махай си лапите -
вярно, че много сме патили,
но фактът, че с Господ си мешаме капите,
с теб не ни прави приятели.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Никифоров Все права защищены
