29 апр. 2005 г., 07:52

Разпети петък

1.8K 0 3

 
“Аз съм Пътя, Истината и Живота!”
"Да, Аз ви говоря:
Който слуша Моето Слово и вярва в Тоя,
който Ме е пратил,
има Живот, простиращ се НЕ във Времето."

***

Земята се разтвори и стана Гроб.
Трупът, провиснал върху Кръста
на Голгота
просветва като знак
за идещото Възкресение...
"Виното и Хляба" на "Трапезата",
проникват в "Гроба" въздесъщ.
Завесата на Храма се съдира.
Кръвта изтекла, наСоли Земята...
Страданието е изпитано докрай
с Търпение,
                  Смирение
                                  и Вяра...
Олекна Кръста с думите последни:
"Свърши се!"...
Душата тръгва ЗАЕДНО с Кръвта,
в ЕДИНСТВО,
за да отвори  Път
                        към Вечността...
Тялото Христово се изпълни
с Надежда
                 и със много Светлина,
за да Възкъсне разпетият петък
със думите в неделя на Пилат:
"Ето го ЧОВЕКА!"...
"Той ВЕЧЕ Е ПРЕМИНАЛ ОТ СМЪРТТА
В ЖИВОТА!!!"
и Неговата жертва бе наречена Любов!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоанна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Силен стих Йоанна! много ми хареса и Нека да е СВЕТЛИНА! Поздрав!
  • Поздравявам те за силното стихотворение и за смелостта да пишеш за тайнството на Възкресението. Любовта победи смъртта!!! 6!!!
  • Браво Йоанка!!!Само с търпение,смирение и вяра ще се спасим!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...