Разплакана свобода
Как да пиша лесно днес, когато
думите най-тихи ще открият,
как тъгуват те за твойта свята,
чистата република ще мие
срам и страх, тъга, и болка, горест,
как, къде отиде свободата,
има ли, за нея кой се бори,
още ли я чакаме, борбата
кой ще продължи в модерно време,
водят ни опасни ренегати,
сеят на земята змийско семе,
щедро брата щатски ни изпрати.
Българското днеска който тачи,
чуждото над родно триумфира,
беден и сърдит народ се влачи,
кой е той и сам не се разбира.
Колко светлина към нас изпращаш,
пак да се събудим, с вяра чакаш,
робството по гърлото ни дращи,
крехка свободата в нас проплака.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Милена Френкева Все права защищены
