Разплакани феникси
Разплакани феникси
Стъпките назад не се обръщат.
Вечно към сърцето се отправят,
в центъра на малката си къща,
впили взор в земята ни корава.
Пътят им е труден и безсмислен.
Днес пътуваш, утре не, но те са
с всеки миг все по-въздушен спомен.
Вятърът отдавна ги отнесе.
Помня как надеждата ми даде.
Аз не съумях да я опазя.
Още миг без теб и ще припадна
няма ли в леглото ми миражи.
Стъпките ми стават по-безлични.
Нежно се отронват в прашно нищо.
Нека лъч безлунен и различен
всичко из душата ми разнищи.
Нека да се чудя още дълго,
нека да се взирам в глухините,
сместили се в острови безмълвни,
плиснати в сълзи между звездите.
Нека ги обърквам, да не помня.
Нека да те гледам с остра болка,
пишеща в ума ми дни бездомни.
Нека да се чудя още колко.
Някой ден до теб ще бъда силна.
Тази нощ - проблеснала частица
някъде в сълзицата си мила,
иска да съм крясъкът на птица,
иска да съм болката на огън,
да се саморазрушавам,
да досрутя всичките си догми,
в пепел - птиче, пак да се разшавам.
Стъпките назад не се обръщат.
Вечно към сърцето се отправят,
в центъра на малката си къща,
впили взор в земята ни корава.
© Йоана Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Благодаря ти за споделеното, Калин!
-
Вълшебно, мистично и прекрасно! Браво!
-
Благодаря много, Катя! Хубава вечер!
-
Поздравления за стиха ти, Йоана!
-
Благодаря ви!
-
Много ми хареса!
Поздрави, Йоанка! -
Хубав стих.
Поздравявам те. -
По-лесно е да се разпадаме, защото разпадането е по инерция, а за създаването трябва енергия. Понякога е трудно е да намерим тази вътрешна сила за създаване, а не да рушим. Хората лесно се обезверяват, но единствено вярата може да ги спаси в критични моменти. Другото е едно вечно пропадане. Благодаря ви много за споделеното! Да имате много хубав ден!
-
Хората сме склонни към саморазрушаване. Силата е да се противопоставиш.
Много хубав стих! -
“ да се саморазрушавам,
да досрутя всичките си догми,
в пепел - птиче, пак да се разшавам. “ - Прекрасно е, Йоана! Харесва ми готовността на героинята-“разплакан Феникс” да се самоунищожи, за да се роди отново по-силна и готова за нова любов. Поздравления за шеметния стих! -
Магическа поетика поднасяш, Йоана. Слаломираш между думите като Жан-Клод Кили. Придаваш на самите думи нови и неподозирани значения, от които извира поезия. За мен това е не само поетично, но и музикално произведение. Сякаш чух една превъзходна соната.
Стъпките ми стават по-безлични.
Нежно се отронват в прашно нищо.
Нека лъч безлунен и различен
всичко из душата ми разнищи.
Нека да се чудя още дълго,
нека да се взирам в глухините,
сместили се в острови безмълвни,
плиснати в сълзи между звездите.
...
иска да съм болката на огън,
да се саморазрушавам,
да досрутя всичките си догми,
в пепел - птиче, пак да се разшавам."
"Глухините" - попадение от голям калибър. Свалям ти шапка!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
