Разплакани мисли

Несбъдната среща,

загубени празници,

сърца на хиляди светлинни години.

Същата утроба!
Същите делници!

Еднаквостта на нашето

детство преминало.

Болка разчупена

на болното бъдеще

превързва разлютените рани.

Тичам забързана

да хвана надеждата,

ала на другият край никого няма.

Сестринска обич -

мъко пресявана,

на ситото дупките зейнали.

Същото мляко,

кръвта е еднаква

а брънките отдавна са вече отрязани!

Дъга небесна,

чувства изпуснати -

спрягам думите отдавна неказани.

Какво да ти кажа?

Минути нечути,

мечта за разбирателство

като комета пада!

Несбъднати срещи,

загубени възможности,

сърца на хиляди светлинни години!

Същата утроба,

същите спомени.

Нашата пътека, с тръни обрасла, бяга!