5 окт. 2012 г., 10:41

Разплата

670 0 1

 

Усещам се понякога сама и малка, 

обзема ме и странно чувство на вина, 

което боцка ме като игличка, пробужда

съвестта. 

Досадно ми е някак и студено, изгубена 

сама се лутам в хладна пещера, а изходът

е все по-надалеко, посоките са избор на 

съдба.

Стискам зъби, зъзна и треперя, проклинайки

рождения си ден, питам се кога ще се избавя

от мъките на този земен ден.

Една борба, една тревога, тежаща колкото

скала, разстлала своите пипала жестоки

върху безпътната душа.

А тя се моли само за посока, една-едничка,

даваща покой, където да се чувства лека

и спокойна - заслон по време на порой.

Небесни сили, вземете ми душата и сърцето,

пръснете ме на хиляди тела, една молба 

гореща ви поднасям- освободете ме от земните

окови, просмукани с толкоз кръв и суета.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Екатерина Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...