11 янв. 2007 г., 13:13

РАЗПРЪСНАХА МЕ ВЕТРОВЕТЕ...

1.5K 0 27

       Разпръснаха ме ветровете...


Не ме търси, разпръснаха ме ветровете,
щом тръгна си - душата бавно залиня,
до пепел болка овъгли без жал сърцето,
гласът ми меден от молитви онемя...

Угасна пламъчето в погледа ми кадифен,
в роса превърнаха се моите сълзи...
Не се завръщай в спомените уморен,
нима за мене още мислиш ти!?

Заслушай се във тъжна песен на щурче,
то думите ми ще изплаче в звън...
звезда съм аз в помръкнало небе,
не ме търси, дори в среднощен сън...


10.01.2007г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Шутева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...