11.01.2007 г., 13:13

РАЗПРЪСНАХА МЕ ВЕТРОВЕТЕ...

Поезия » Любовна

1.5K 0 27

Разпръснаха ме ветровете...

Не ме търси, разпръснаха ме ветровете,
щом тръгна си - душата бавно залиня,
до пепел болка овъгли без жал сърцето,
гласът ми меден от молитви онемя...

Угасна пламъчето в погледа ми кадифен,
в роса превърнаха се моите сълзи...
Не се завръщай в спомените уморен,
нима за мене още мислиш ти!?

Заслушай се във тъжна песен на щурче,
то думите ми ще изплаче в звън...
звезда съм аз в помръкнало небе,
не ме търси, дори в среднощен сън...

10.01.2007г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Martillius (Мартин Аргиров)

Страхотно е! Ти си велика в писането, признавам те, дори не мога даси представя как бих писал толкова много аз.

2007-07-26T11:26:56+03:00
vasal (Васко Василев)

Притегателно е !...Напомня ми пясъчен вихър над стар урбанизиран град !

2007-02-04T08:58:33+02:00
Стъпката (Диньо)

Харесва ми, звучи истински.Измислено ли е или изстрадано?

2007-01-24T14:16:44+02:00
pen4eto999 (Пенка Маринова)

Прекрасен стих,докосващ!

2007-01-16T12:35:18+02:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Много красив стих!
Поздрави, мила!

2007-01-12T11:01:38+02:00