Две души сме, разпръснати в безкрая,

две души съставящи взаимното ни цяло,

близо ли сме или далеч, не знаем.

Не знаем или ни е страх да се пожелаем.

Една мечта, без душите ни самотна е,

не ще се случи и без нас безплодна е.

Ще протегнем ли ръце за да я прегърнем,

или все така заобиколени с хора, самотни ще си бъдем...

Протягам ти ръка за да те намеря,

душите си да съберем и да сме щастливи,

мечтата си да сбъднем аз копнея.

Издирвам те,

но търсиш ли ме ти?

Копнееш ли за нас?

Кажи, къде си?...