22 мар. 2017 г., 00:06

Разпръснати

562 0 1

 

 

Две души сме, разпръснати в безкрая,

две души съставящи взаимното ни цяло,

близо ли сме или далеч, не знаем.

Не знаем или ни е страх да се пожелаем.

 

Една мечта, без душите ни самотна е,

не ще се случи и без нас безплодна е.

Ще протегнем ли ръце за да я прегърнем,

или все така заобиколени с хора, самотни ще си бъдем...

 

Протягам ти ръка за да те намеря,

душите си да съберем и да сме щастливи,

мечтата си да сбъднем аз копнея.

Издирвам те,

но търсиш ли ме ти?

Копнееш ли за нас?

Кажи, къде си?...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димо Все права защищены

Всички търсим или сме търсили и малцина са открили истински търсеното, а не просто това, с което са се задоволили... 

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...