22.03.2017 г., 0:06

Разпръснати

561 0 1

 

 

Две души сме, разпръснати в безкрая,

две души съставящи взаимното ни цяло,

близо ли сме или далеч, не знаем.

Не знаем или ни е страх да се пожелаем.

 

Една мечта, без душите ни самотна е,

не ще се случи и без нас безплодна е.

Ще протегнем ли ръце за да я прегърнем,

или все така заобиколени с хора, самотни ще си бъдем...

 

Протягам ти ръка за да те намеря,

душите си да съберем и да сме щастливи,

мечтата си да сбъднем аз копнея.

Издирвам те,

но търсиш ли ме ти?

Копнееш ли за нас?

Кажи, къде си?...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димо Всички права запазени

Всички търсим или сме търсили и малцина са открили истински търсеното, а не просто това, с което са се задоволили... 

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...