На кръста те изпратиха
невярващи,
„Осанна” викали ти при посрещане.
Дорде петли пропяха три пъти
уплашено се скриха
във лъжите си.
...................................................
Венецът трънен е короната за вярата.
А гвоздеите истини са за душите ни.
Голгота, ново е начало за сърцата.
Макар, че кървави се лееха
сълзите ни.
..................................................
Изминаха години на прераждане.
И пак „Осанна” и „Разпни го” по света
се чува.
И отговора не видяха истински,
на онзи, що на истинския кръст
векува.
© Христо Костов Все права защищены
Невеоятен стих!