5 abr 2007, 12:58

Разпятие

  Poesía
1K 0 31

На кръста те изпратиха

невярващи,

„Осанна” викали ти при посрещане.

Дорде петли пропяха три пъти

уплашено се скриха

във лъжите си.

...................................................

Венецът трънен е короната за вярата.

А гвоздеите истини са за душите ни.

Голгота, ново е начало за сърцата.

Макар, че кървави се лееха

сълзите ни.

..................................................

Изминаха години на прераждане.

И пак „Осанна” и „Разпни го” по света

се чува.

И отговора не видяха истински,

на онзи, що на истинския кръст

векува.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...