Apr 5, 2007, 12:58 PM

Разпятие

  Poetry
999 0 31

На кръста те изпратиха

невярващи,

„Осанна” викали ти при посрещане.

Дорде петли пропяха три пъти

уплашено се скриха

във лъжите си.

...................................................

Венецът трънен е короната за вярата.

А гвоздеите истини са за душите ни.

Голгота, ново е начало за сърцата.

Макар, че кървави се лееха

сълзите ни.

..................................................

Изминаха години на прераждане.

И пак „Осанна” и „Разпни го” по света

се чува.

И отговора не видяха истински,

на онзи, що на истинския кръст

векува.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Костов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...