Разрошен спомен, само потърпи...
Разрошен спомен ръсва скреж по устните,
очите - заледени езера.
И зъзнат в мрака шансове пропуснати.
И помъдрях, но ти не го разбра.
От тихи звуци, ледени вибрации,
отдавна песента ми оглуша.
С невидими, но мощни осцилации,
душата - лед, в питието ти троша.
Заспивам. Чакам лястовица - бялата.
И слънцето леда да разтопи.
Със зима в края, с пролетта в началото...
Разрошен спомен, само потърпи...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
