9 нояб. 2018 г., 21:32

Разрошен спомен, само потърпи... 

  Поэзия » Другая
901 11 17

Разрошен спомен ръсва скреж по устните,
очите - заледени езера.
И зъзнат в мрака шансове пропуснати.
И помъдрях, но ти не го разбра.

 

От тихи звуци, ледени вибрации,
отдавна песента ми оглуша.
С невидими, но мощни осцилации,
душата - лед, в питието ти троша.

 

Заспивам. Чакам лястовица - бялата.
И слънцето леда да разтопи.
Със зима в края, с пролетта в началото...
Разрошен спомен, само потърпи...

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??