Patrizzia (Надежда Ангелова)
2200 18454
9.11.2018 г., 21:32 ч.

Разрошен спомен, само потърпи... 

  Поезия » Друга
876 11 18

Разрошен спомен ръсва скреж по устните,
очите - заледени езера.
И зъзнат в мрака шансове пропуснати.
И помъдрях, но ти не го разбра.

 

От тихи звуци, ледени вибрации,
отдавна песента ми оглуша.
С невидими, но мощни осцилации,
душата - лед, в питието ти троша.

 

Заспивам. Чакам лястовица - бялата.
И слънцето леда да разтопи.
Със зима в края, с пролетта в началото...
Разрошен спомен, само потърпи...

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??