Докато всъщност бягах,

себе си изгубих.

В пепел и прах с години тлях,

а ти огъня пробуди.

Но възпламени мечтите ми

и опърлени надеждите залязват,

докато копаят гробовете си,

от живота си предадени се отказват.

И когато те няма, се отчайвам,

когато заминаваш, половината ми свят се откъсва

и просто понякога няма как да не съжалявам,

че Животът толкова рано ме разкъсва.

И падам... от високи стени засенчена,

в пещера, от скръб и болка отвлечена,

в някакви чужди дрехи преоблечена,

оставам на две, без теб, разсечена.