7 февр. 2017 г., 13:45

Разстояния

481 1 7

Измервам разстоянията къси
с дълга, дълга тишина...
Ту чертата драскам, ту пък ръся
обич, радост, светлина...
Вплитам в нишките на самотата
бисерни цветчета смях.
На трън бодлив убодох си петата,
но все към теб вървях...
А навън животът шарен си течеше -
във вените ми плиснал дъжд.
И в мен единствено гореше
следата на целувката от мъж...
Меря с мисъл, режа и скъсявам
разстоянията дълги между нас.
Ту умирам, ту се съживявам,
но една и съща си оставам аз...
Такава ме обикна - невъзможна,
под уханни рози в слънчев май.
И не беше никак, никак сложно
с теб ада да превърнем в Рай...

 

5.02.2017г.
Бадемов Цвят

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Mimi Ivanova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....