Разстояния
Измервам разстоянията къси
с дълга, дълга тишина...
Ту чертата драскам, ту пък ръся
обич, радост, светлина...
Вплитам в нишките на самотата
бисерни цветчета смях.
На трън бодлив убодох си петата,
но все към теб вървях...
А навън животът шарен си течеше -
във вените ми плиснал дъжд.
И в мен единствено гореше
следата на целувката от мъж...
Меря с мисъл, режа и скъсявам
разстоянията дълги между нас.
Ту умирам, ту се съживявам,
но една и съща си оставам аз...
Такава ме обикна - невъзможна,
под уханни рози в слънчев май.
И не беше никак, никак сложно
с теб ада да превърнем в Рай...
5.02.2017г.
Бадемов Цвят
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Mimi Ivanova Всички права запазени
