Разсъблечено
Във образа на звуците преплетени,
във чувствата на моята душа,
във сетивата ми, незнайно разсъблечени,
във полъха... на нежност с тишина.
Отгледана... от птиците в небето,
научена... отскоро да летя,
болезненото... вече е отнето,
и любовта зачева се в нощта.
Във погледа живееш... бавно,
и не изпускам миг от вечността,
душата ми е пълна със усмивки,
във нея влез... и не носи тъга.
С божествено желание родена,
иконите... прегърнала с духа,
във теб повярвала смирено,
отглеждам... във очите голота.
Във вечерта... умираща от обич,
в секундите преди да се явиш,
в стенанията ми... полуживо,
накъсвай ме... но пак до теб ме дръж.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Силвия Все права защищены
