Колко много безгрижно море ни разделя!
Ти брега си, а аз - онзи див хоризонт,
към когото свободният вятър отвежда
кораб пълен с непреживяна любов,
изгоряла с въздишка.
Днес вълните от моите сълзи солени
всеки миг си откъсват от тебе живот,
впили хищните устни на своята страст
там, където си най-уязвима.
Нерушима е само тъгата на вятъра.
Във безкрайна спирала
той изпраща към бездната
всяка капка прикрита надежда.
А назад връща яростно тъжните спомени,
за да съскат вълните, като ехо отминало,
само пъклени думи за сбогом.
Остарялото време не търси почивка,
че стрелките му сочат в различни посоки.
Бели зайчета – бели секунди
още скачат игриво и безгрижно се гонят
по солените морски вълни
над потъваща в нищото обич…
Колко много любов не достигна до никъде!
© Симеон Ангелов Все права защищены