3.05.2020 г., 13:32

Разстояния

901 1 1

РАЗСТОЯНИЯ

 

Колко много безгрижно море ни разделя!

Ти брега си, а аз - онзи див хоризонт,

към когото свободният вятър отвежда

кораб пълен с непреживяна любов,

изгоряла с въздишка.

Днес вълните от моите сълзи солени

всеки миг си откъсват от тебе живот,

впили хищните устни на своята страст

там, където си най-уязвима.

Нерушима е само тъгата на вятъра.

Във безкрайна спирала

той изпраща към бездната

 всяка капка прикрита надежда.

А назад връща яростно тъжните спомени,

за да съскат вълните, като ехо отминало,

само пъклени думи за сбогом.

Остарялото време не търси почивка,

че стрелките му сочат в различни посоки.

Бели зайчета – бели секунди

още скачат игриво и безгрижно се гонят

по солените морски вълни

над потъваща в нищото обич…

Колко много любов не достигна до никъде!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеон Ангелов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много чувствено и образно!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...