5 окт. 2014 г., 21:47  

Развиделяване 

  Поэзия
769 0 10
Лаят кучета, сенки минават
и пробягват по тъмното котки.
Тишината почти не остава,
а луната е в локвата лодка.
Зад прозореца толкова тясно,
че пред него трепти от студено.
Нещо бие парливо от дясно,
пишат спомени мисли по мене.
Две стрелки уморено тиктакат
все не могат до днес да се стигнат.
Уж подпряла съм болката с лакет,
но се стича по моите мигли. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Монева Все права защищены

Предложения
: ??:??