Развод
Цветята на двора умират в печал.
Агония сее тъга по земята.
Надеждата тъне в разруха и кал,
преди дори да докосне вратата.
Сълзи на дете заличават следите,
очите му гният и вече са сухи.
Безшумно рушат се стените,
защото отвътре са кухи.
Трепери над скъсана снимка.
Позна си душата по смомени.
Окачи я на черната примка,
където и другите бяха изгонени.
Последни отломки нарами детето,
до вяла измислица кротко застана
и гледаше как се изсипва небето
през малката дупка в тавана.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Бисерка Тодорова Все права защищены
